Народно читалище „СЛЪНЦЕ 1928 г.“ е основано на 18 януари 1928 г. Инициатор за създаване на читалището е Дяльо Георгиев – учител и директор на училище „Христо Ботев“ в с. Набожно, както е било името на селото ни по това време. Дяльо Георгиев е роден и израсъл в село от Ильо Гьоргевия /Йочовия/ род. Той е изтъкнат учител, деец по образованието и културата в Харманлийска и Гюмюрджинска околии, общественик и краевед. Дълги години е инспектор по образованието в Харманлийска околия. През 1941-1945 години завежда образованието в българските училища и читалищната дейност в Гюмюрджинска околия.
Той е един от инициаторите за създаване на историческия музей в гр. Харманли.
Той е един от тримата активисти, които обосновават къде е Изворът на Белоногата, ходят с прошения до София, до академик Тодор Павлов, до Института по Археология при БАН и накрая постигат историческата правда.
Народно читалище „СЛЪНЦЕ 1928 г.“ със своята вече над 93 годишна история се изгради като просветен, духовен и културен център в с. Браница. През всичките тези години на съществуване, читалището играе важна роля в обществения живот на с. Браница, като устойчива културна институция със специфична мисия за съхранение и развитие на традиционните ценности на нацията ни. Дълбоката взаимовръзка с миналото, с традициите, с образователния процес, културата и благотворителността е в основата на авторитета на читалището. През своята дългогодишна история читалището има своята завоювана позиция за работа в подкрепа на общността и през годините е спечелило доверието на хората.
Още от първите години от създаване на читалището членовете му внасят членски внос, а стопани от селото даряват ниви на читалището за формиране на доходи за издръжка на дейността му, включително и създаване на библиотека. И към момента читалището притежава над 50 дка земи и получава съответна аренда.
Първоначално читалището се е помещавало в старото училище до църквата, а след това в сградата на новото училище от откриването му през 1943 г. След национализиране на дюкяните в село през 1947 г. библиотеката се премества в Дюкяна до къщата на Кюшкюльов Пеньо. През 1955 година, с доброволен труд и дарения от жителите на с. Браница е изграден читалищен салон до стария съвет.Читалищния салон разполагаше със 100 места, от които 80 в салона и 20 на балкона. Сцената заемаше площ от 36 кв. м. От построяването му, читалищния салон се превърна в оживен културен и образователен център за цялото население. Всяка седмица в пек, дъжд и сняг във вторник и петък подвижното кина на Големия и малкия Христо от с. Изворово пристигаше с конска каруца с чергило и се провеждаха прожекции от 14.00 часа за малките и от 20.00 часа за големите. В салона се провеждаха репетиции от малки и по-големи ученици, от възрастни, представяха се пиеси – Гераците, Албена и др. За всеки празник учениците изнасяха културно-музикални програми – хорови и индивидуални изпълнения, песни, стихотворения, гимнастически програми.
При такива културни тържества седящите места в салона не стигаха, предвидливите баби си носеха столове от къщи и се нареждаха най- отпред, до самата сцена. Пътеката в салона се заемаше от правостоящи, някой по-млади сядаха на отворените прозорци, а закъснелите скупчени на двора слушаха изпълненията през отворените прозорци. Славни времена!!!
В салона гостуваха популярни народни певици, певци и състави, фокусници и ситуацията с публиката се повтаряше.
През годините 1956 – 1980, и някоя година по-късно имаше многочислен, комплексен художествен състав за песни, хора, пиеси и обичаи. На национални фестивали в Копривщица, на Рожен, в Ямбол, Хасково и на много други места вземаха участие с огромен успех състави от по 20-30 до 50-60 човека. Освен песни и хора се представяше и автентична бранишка сватба с цялата палитра от обичаи и ритуали.
Постепенно миграцията на населението на селото към градовете намали числеността на художествения състав до 15-20 човека, като вътрешно селските мероприятия намаляха, но традицията да се участва във фестивали и прегледи се запази. Даже в най-трудните години от 2005 до 2018 художествения състав реализираше средно по 10-12 участия на фестивали годишно и благодарение таланта си и автентичността на изпълненията винаги получаваше достойни отличия. При това участниците в състава сами солидарно финансираха разходите по участията си.
Нещо повече в тези гладни за състава години те подготвиха и реализираха две телевизионни фолклорни предавания: едното в телевизия СКАТ, а другото – в Алфа ТВ.
В страницата „читалище“ на сайта е приложен Отчет за самоинициативната дейност на художествения състав през 2009 до 2018 г.
Затварянето на читалищния салон, липсата на адекватни грижи за сградата е довело до срутването на покрива и част от стените на сградата, до погиването на наличния тогава книжен фонд на библиотеката.
От 2019 г. дейността на читалището се активизира. Възстановена и регистрирана по законовия ред е Обществената библиотека към читалището с изцяло подновен книжен фонд с повече от 3000 тома. Благодарение отзивчивостта на Кмета и Общинския съвет на община Харманли на Читалището беше предоставена за безвъзмездно ползване прилична общинска сграда, което значително благоприятства развитието на културната дейност на читалището. Освен акцентът по активно участие на фестивали и прегледи, се добавиха и други акценти като: направа на клубове по интереси на жителите в селото; привличане на млади хора в художествената самодейност и много важното – разкриване, описание и съхранение на народното творчество, на българските традиции и култура в селото.
